Корфу-Керкира

Остров Корфу отдавна е в моят списък със задължителни места за посещение, защото освен тюркоазени води и разнообразни по вид плажове, предлага и изключително богата култура. Владян от италианци, французи, германци, австийци, руснаци, той е смес от всичко.

С много тесни улички по които на места, трудно може да премине една кола, спокойно се разминават две, а понякога и камиони и автобуси. Първият ден това леко ме шокира и стресира, как е възможно да минават толкова големи превозни средства по тези малки, тесни и каменисти пътчета, но е възможно кoгато шофьорите са толерантни, правят си знаци един на друг, изчакват се, връщат се назад, отбиват, за да може да стигнем и до най-затънтения плаж. Всичко това ми даваше усещането че цари лек луд хаус, с които впоследствие не само че свикнах, но и започнах да му се кефя. Точно това му е чарът на остров Корфу. Прилича ми на уличките в малките италиански селца.

Корфу предлага от всичко за всеки вкус. Пясъчни плажове на юг, каменисти на север. Ние всеки ден пътувахме до различен, в търсене най-тюркоазеното синьо. Все пак когато си на остров, искаш да опознаеш колкото се може повече от него.

Първият плаж, различен от нашия, който посетихме, бе Ipsos beach, като най-забележителното на него са дюните, по които след като се изкачихме се откри страхотна гледка към морето и планините. Останалото като плаж не бе нещо особено.


Един от любимите ми плажове бе “Каминаки”, който представлява малко заливче с няколко чадъра с шезлонги, няма бар с музика, нито възможност за поръчка на напитки и храна. Единствените варианти бяха 2 таверни направени върху скалите.

Най-дълго очакваният от мен плаж, бе Палеокастрица. Много ми хареса, макар и малко пренаселен.



Столицата която също се казва Корфу, а на повечето места е изписана Керкира, както й казват местните, е изключително красив град. Отделихме си един ден, за да го разгледаме и честно казано това ми се стори твърде малко. Градът определено има какво да покаже и разкаже.

Страхотна архитектура, на места чудех в Италия ли съм попаднала или във Франция.

Кафене типично във френски стил.

Не можех да спра да се любувам на тези тесни улички и кокетните сгради с общи простори.

Часовниковата кула.

За 1-ви път виждам магазинче изцяло за гъби за баня.

Много добро впечатление ми направи това, че навсякъде има местенца със зеленина и детски площадки в изрядно състояние.

Единствено дворецът на Сиси не успяхме да посетим, но някой ден сигурно ще го направим.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *