Семейна фотосесия

Когато Дамян навърши 6м. реших да го отпразнуваме със семейна фотосесия в студио, тъй като се падаше ноември и сметнах че ще е по-удобно. Тогава още не можеше да седи стабилно и на снимките или някой го държеше или бе в легнало положение.

С Дарко реших да изчакам да навърши 1г., когато вече могат да се получат повече варианти.

Ето че няколко дни след рожденият ден на Дарко отидохме в парка на Военна академия, където направихме фотосесията.

Няколко часа преди това бях на фризьор, където ми направиха съвсем различна прическа от обичайните с които ходя и сега ще остане завинаги увековечена 🙂

В галерията съм избрала снимките, който най-много ми харесват.

Тук се получи непланирано небрежно отстрана на Дарко, защото не искаше да стой мирен и тръгна напред, дефекта се получи в ефект бих казала.

Много държех да им намеря жълти вратовръзки. Жълти, защото жълтото е цветът на Лъва, какъвто е Дарко. А вратовръзките при малките момченца винаги са ме разтапяли и ги намирам за изключително сладурски. Въпреки че обиколих над 10 магазина не успях да намеря това, което търся и тогава започнах да търся в интернет как се прави вратовръзка. Реших да не рискувам да ги правя сама.  Купих си лента от едно магазинче тип “игла и конец” и в едно шивашко ателие я занесох, където за 1 час ми ги направиха.

Пожелавам си винаги да се държат така за ръце и да си помагат един на друг, е може и да се пошляпват от време на време, но да знаят че винаги има на кой да разчитат!

Защото семейството е затова, да предаде най-важните ценности и  да се държи винаги заедно.

Добре че се сетих да взема одеалцето.

Радвам се че избрах фотосесията да се състои към 5-6ч следобяд, като преди това децата се бяха наспали и нахранили добре, както се вижда и от снимките бяха в много добро настроение и желание за позиране. 🙂

 

Сменихме по един тоалет, много е приятно да се преобличаш в парка. :))

Беше едно много приятно и забавно семейно преживяване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Семейство Д.

Както сигурно вече сте разбрали, имам афинитет към буквата “Д”.Освен, че това е моята буква, тя е и на моят мъж, Димитър, а от там се прехвърли и на двете ни момчета, Дамян и Дарко.Така всички заедно, както ни нарича наш любим съсед, станахме семейство Д. Всеки път когато ме попитат, как се казва някой от нас, започвайки да изреждам имената ни,цялата се изпълвам с удовлетворение и гордост.

 

Корфу-Керкира

Остров Корфу отдавна е в моят списък със задължителни места за посещение, защото освен тюркоазени води и разнообразни по вид плажове, предлага и изключително богата култура. Владян от италианци, французи, германци, австийци, руснаци, той е смес от всичко.

С много тесни улички по които на места, трудно може да премине една кола, спокойно се разминават две, а понякога и камиони и автобуси. Първият ден това леко ме шокира и стресира, как е възможно да минават толкова големи превозни средства по тези малки, тесни и каменисти пътчета, но е възможно кoгато шофьорите са толерантни, правят си знаци един на друг, изчакват се, връщат се назад, отбиват, за да може да стигнем и до най-затънтения плаж. Всичко това ми даваше усещането че цари лек луд хаус, с които впоследствие не само че свикнах, но и започнах да му се кефя. Точно това му е чарът на остров Корфу. Прилича ми на уличките в малките италиански селца.

Корфу предлага от всичко за всеки вкус. Пясъчни плажове на юг, каменисти на север. Ние всеки ден пътувахме до различен, в търсене най-тюркоазеното синьо. Все пак когато си на остров, искаш да опознаеш колкото се може повече от него.

Първият плаж, различен от нашия, който посетихме, бе Ipsos beach, като най-забележителното на него са дюните, по които след като се изкачихме се откри страхотна гледка към морето и планините. Останалото като плаж не бе нещо особено.


Един от любимите ми плажове бе “Каминаки”, който представлява малко заливче с няколко чадъра с шезлонги, няма бар с музика, нито възможност за поръчка на напитки и храна. Единствените варианти бяха 2 таверни направени върху скалите.

Най-дълго очакваният от мен плаж, бе Палеокастрица. Много ми хареса, макар и малко пренаселен.



Столицата която също се казва Корфу, а на повечето места е изписана Керкира, както й казват местните, е изключително красив град. Отделихме си един ден, за да го разгледаме и честно казано това ми се стори твърде малко. Градът определено има какво да покаже и разкаже.

Страхотна архитектура, на места чудех в Италия ли съм попаднала или във Франция.

Кафене типично във френски стил.

Не можех да спра да се любувам на тези тесни улички и кокетните сгради с общи простори.

Часовниковата кула.

За 1-ви път виждам магазинче изцяло за гъби за баня.

Много добро впечатление ми направи това, че навсякъде има местенца със зеленина и детски площадки в изрядно състояние.

Единствено дворецът на Сиси не успяхме да посетим, но някой ден сигурно ще го направим.